История и легенди за пчелите и меда (част 1)

Пчелите и пчелните продукти в древността

Света на пчелите

Историята, легендите и митологията, свързани с пчелите и пчелните продукти, като цяло са толкова големи, че могат да запълнят много томове книги. Единствената друга храна, която се доближава до медните продукти като богатство от история и легенди, е какаото. Даровете, които предлага пчелинът са удивителни – те представляват множество универсални храни и лекарства. Високата им ефективност при лечение и превенция на различни болести е призната по целия свят от дълбока древност.

Медът е уникален медикамент, издържал успешно хилядолетно изпитание за ефективност и безвредност. Медът и другите пчелни продукти са едни от първите лекарства, които човекът познава. Древните вярвали, че медът притежава тайнствена лечебна сила – смесвали го с отвара от билки и го пиели при най-различни болести. Медът за тях е бил магически, използван е като панацея за всички заболявания и болежки по тялото. Медът е смятан едва ли не за единственото средство, което може да осигури дълъг и активен живот - великите мислители от древността го наричат “еликсир за здраве и дълголетие”.

Известно е, че пчелите са били познати на човеството още от неолитната епоха. Пчеларството е един от древните занаяти на човека - предците ни са добивали мед от хралупи и пещери, в които са живеели дивите пчели. Според учени и археолози, хората започнали да добиват мед преди около 10 хил. години. Те са открили пещери в речните долини на Южна Франция и Северна Испания, в които има изобилие от рисунки и офорти, описващи човешкия живот в праисторическата ера. Мезолитна скална рисунка на повече от 12 хил. години изобразява как две жени събират восъчни пити с мед от диви пчели. Жените са изобразени голи, носейки кошници и достигайки пчелното гнездо с помощта на дълги стълби. Друга скална рисунка с възраст около 8 хил. години, открита в района на Валенсия – „Бикорпски човек“, изобразява човек изкачващ се по лиана, за да добие мед от диви пчели. Редица скални рисунки от 7 хил. г. пр. н.е. са открити и в Анадол.


Пчелните продукти в древността

Смята се, че пчеларството се появява първо в древен Китай. Успоредно с това, маите в Централна Америка са отглеждали нежилещи пчели с цел добив на мед - многобройните малки насекоми са били свещени за народа на им. Мед и пчелни продукти са произвеждали също народите на Индия и Месопотамия. Индианците пък считали пчелите за символ на безсмъртието. Още 6 хил. г. пр. н.е. те са употребявали меда за храна и универсално лекарство, а прополиса – за лечение на рани.

Древнокитайски и древноиндийски ръкописи също разказват за чудодейни свойства на пчелните продукти. Древните индуси смятали, че медът доставя удоволствие като същевременно укрепва и запазва младостта. Индийският бог Виншну е бил изобразяван като пчела, почиваща си върху цвят от лотос. В индуизма медът е един от петте еликсира на безсмъртието. В храмовете медът се изсипвал върху главите на божествата в ритуал наречен Мадху. Шумерите, които населявали района на Месопотамия през 4-5 хил. г. пр. н.е., а по-късно и арабите смятали меда за „божи дар“ и го наричали еликсир.

В Древен Египет пчеларството е било познато от преди около 6 хил. години. Това е и мястото от където води началото си съвременната пчеларска наука. Те са сред първите хора на Изток, които отглеждат пчели, за което разказват издълбани в стените на храмовете надписи и рисунки, както и йероглифи по папирусите.

В Египет са уважавали изключително много медоносната пчела. Символите на пчелата и кошера могат да бъдат намерени навсякъде из Египет – по бижута, по стените в храмове и гробници, втъкани в платове, издълбани върху известния Розетски камък, както и близо до подписа на фараона върху официални документи, дори емблемата на някои династии фараони е била пчела. Египтляните са дарявали мед и пчелен прашец на боговете, пчелните продукти са участвали в почти всеки техен ритуал. Телата на фараоните, след смъртта им, са поставяни в съд с мед. Многобройни египетски папируси свидетелстват, че медът е бил използван широко за лечението и профилактиката на всевъзможни болести и проблеми.

Народите от Персия, Рим и Гърция съшо са използвали мед и прополис за балсамиране на мъртвите. Известният римски писател и учен Плиний Стари отделя значително място в своята книга „Естествената история“ на пчелите, меда и неговите многобройни приложения. Той описва село в Апенинските планини, близо до река По, където по-голяма част от хората са надживели 100 години поради факта, че са консумирали редовно мед и полен. Гален и Плиний описват целебните качества на пчелната отрова още преди хилядолетия, техните рецепти са се предавали от поколение на поколение. Историята разказва, че на тържеството по случай 100-годишнината си, сенаторът Пол Румелия бил запитан от Юлий Цезар каква е тайната му за поддържане на сила, бодрост и жизненонст. Отговорът: „Мед, и то вътрешно“.

Пчеларството получава голям разцвет в Древна Гърция. Там медът е бил наричан “най-ценен дар на природата” и “питие на младостта”. Древните гърци обожавали меда, смятайки го за важен елемент при правилното хранене, което намира отражение и в митологията им - амброзията, храната на боговете, представлявала смес от мляко и мед. Те твърдели, че пчелите са оцелелите души на жриците на Афродита. Там в жертва на боговете са били принасяни плодове, намазани с мед – според преданията именно той дарявал боговете с тяхното безсмъртие.

Великият древногръцки математик Питагор (живял през 6 век пр. н.е.) бил убеден, че е достигнал дълголетието си благодарение на вегетарианската храна и постоянната употреба на пчелни продукти. Друг знаменит древногръцки мислител – Демокрит (4-5 век пр. н.е.), също свързва близо 100 годишния си живот с консумацията на мед. Знае се, че и бащата на медицината – древногръцкият лекар Хипократ (живял около 90 години) обожавал меда и го използвал широко в практиката си. В своите трудове той описва меда като полезно лекарство за отхрачване, укрепване на силите и здравето, и обеззаразяващо средство. Първите научни данни за меда и медните продукти, като цяло, са наследство от Аристотел (считан за бащата на зоологията, живял през 4 век. пр. н.е.). Според него всички пчелни продукти имат лечебни свойства. Той описва хранителните и лечебните им качества и свойства, и дава сведения за наличието на силни естествени антибиотици и редица други полезни вещества. Аристотел пръв препоръчва прополиса за лекуване на рани.

Както в “Илиада”, така и в “Одисея”, Омир нееднократно споменава мед и полен. Медът и медената вода изиграват забележителна роля през древните Олимпийски игри в Гърция. Те са се използвали както за храна и вода, така и за грижа за кожата и тялото по време на игрите.

Когато Александър Велики умира, той е пренесен обратно в Гърция в златен ковчег – пълен с мед. Наполеон Боапарт също използва медоносната пчела като един от символите на неговото управление. В Саудитска Арабия пък е намерен стар шейх на име Саид Бен Газиба, който е живял над 150 години. Дори на такава невероятна възраст той имал бистър ум, бил здрав и жизнен. Той твърди, че редовно изминава по 10 км., а ежедневната му диета включва само хляб, мед и вода!

В древни времена Британските Острови са били познати като “Медния остров на Бели” – заради големите количества мед, които са се произвеждали там. В Англия медовината е позната като национално питие отпреди 2 хил. години. Друидите (жреците на келтските богове) обичали медовина. Според тях тя засилвала проницателността им и ги правила по-добри. Британците смятали, че тези жълто-черни същества не бива да се купуват, а да се разменят, за да донесат богатство на своя собственик. Дълго след краха на Рим, медът бил използван по цяла Европа в религиозните церемонии, като средство за бартер и обмен, както и за плащане на данъци.

При разкопки в долината на река Йордан, археолози, открили следи от най-стария в света пчелин от преди хиляди години. Това е на територията на град Тел Рехов, един от най-големите древни селища от желязната епоха на територията на Израел. Там са намерени около 30 цилиндрични конструкции от неизпечена глина. От едната страна били кошерите, а от другата имало капак, за да могат пчеларите да работят и да се доберат до пчелните пити. Тези конструкции се намират в двора на голям архитектурен комплекс от времето, когато са властвали царете Давид и Соломон.

Медът и религиите

В Библията се съдържат много препратки към меда. В “Книгата на съдиите” Самсон намира рояк пчели и мед в трупа на лъв. В книгата “Изход” се описва Обетованата земя като „земя гдето текат мляко и мед”. В “Новия Завет” се казва, че Йоан Кръстител е живял дълъг период от време в пустинята на диета, състояща се от скакалци и див мед.

Мюсюлманите смятали меда за божи дар и го използвали при всички болести. Според техният знаменит лекар Авицена, медът бил най-ценното лекарство и едно от най-важните средства за удължаване на живота. Авицена смятал, че медът повишава работоспособността и запазва младостта, изостря ума и възстановява паметта, ободрява и стабилизира психиката, подпомага храносмилането и възбужда апетита. В Исляма има цяла сура от Корана (там се насърчава консумацията на мед като питателна и здравословна храна), наречена „al-Nahl“ (медоносната пчела). Според Хадиса, Пророкът Мохамед препоръчва меда за лечебни цели, той учел, че медът носи добър късмет и здраве на хората. Той е казва: “Медът е лекарство за всички болести.”

В еврейската традиция медът е символ на настъпването на новата година Рош Хашана. На празничната трапеза при този празник резени от ябълка се потапят в мед и се ядат, за да донесат сладка нова година.

Начало

Обратно към сайта

към истинскимед.com

Пчелин Стоянови