Съхранение на меда

Полезни съвети как да съхранявате меда, за да запазите неговите лечебни свойства

Света на пчелите

Какво е истински мед

Като правило естественият мед (т.е. истинският) не подлежи на никаква термична или каквато и да е друга обработка. Той се консумира в натурален вид, важно е в него да не са попаднали никакви примеси при изваждането му от килийките на питите – умрели пчели, пясък, прах, части от самите пити и други. Медът може да бъде филтритран по време на изтичането му от центрофугата – през калайдисано медно сито и утаяване при температура 18-20 градуса в продължение на първите три дни след центрофугирането. При този процес по-леките примеси изплуват на повърхността, а по тежките остават на дъното. След центрофугирането медът представлява хомогенна, гъста, сиропообразна маса. Изваден от питите медът бързо започва да кристализира. Кристализацията е естествен процес. Само някои видове мед кристализират по-късно (например акациевият и медът от градински чай кристализират доста бавно) и при подходящи условия могат да останат течни до две години след изваждането им от питите. Други видове мед кристализират много скоро сред изваждането им – от слънчоглед, люцерна, синап. Кристализиралият мед донякъде е гаранция за доброкачественост (ако е налице и правилно съхраняване).

Съществува и възможност медът да се озахари още в питите, което е много неблагоприятно за пчелите, защото в този случай те не могат да го използват. Течният мед по рафтовете на големите магазини и търговски вериги в повечето случаи е менте (разреден и смесен с различни захарни сиропи, подсладители, оцветители, изкуствени аромати и т.н.) или най-малкото е топлинно обработван. Най-добрият вариант е да купувате мед само от ваш познат пчелар, на когото можете да имате доверие, за когото знаете какви методи използва при отглеждане на пчелнтие си семейства и който може да ви гарантира, че е съхранявал правилно продукта си.

Как трябва да се съхранява меда

Медът трябва да е задължително защитен от слънчева светлина, влажност, да се съхранява в хладно, сухо и проветриво помещние като някои експерти препоръчват съхранението на меда да става при температура между 5 и 10 градуса. При температури над 40 градуса медът губи своите лечебни и хранителни свойства. Ако бъде подгрят до 60 градуса, медът с цялата си биологична активност, частично или напълно се разрушават витамините, инхибинът, гликозидите, белтъчините, танините и ароматичните вещества (високите температури не влияят на толкова захарите).

Преките слънчеви лъчи също са пагубни за меда. След 48 часа непрекъснато слънчево облъчване повечето от полезните съставки на меда се разрушават. Както сигурно сте забелязали, че мнозинството от търговците на мед го държат по витрините на магазините или директно на улицата, където медът е напълно незащитен от слънчевите лъчи (това говори и колко “истински” е техният продукт). При отрицателни температури пък, много от аминокиселините и витамините в меда също се разрушават.

Медът е най-трайният хранителен продукт (неограничена трайност) – при правилно съхранение, той запазва антисептичните си качества и никога не плесенясва. Ароматът на меда се дължи на етеричните растителни масла, те обаче се изпаряват много лесно и бързо - той мигновено попива миризмата на риба, сирене, кисело зеле. Препоръчва се използването на херметично затворени стъклени, глинени, порцеланови, керамични и дървени съдове на тъмно, прохладно и сухо място, където няма странични миризми. Най-подходящи, достъпни и практични са стъклените буркани с плътни капачки (за предпочитане винтови). Когато количествата са много големи се използват дървени качета от липа, топола, трепетлика или съдове от неръждаема стомана.

Медът не бива да се съхранява в метални съдове (като железни или ламаринени поцинковани съдове), заради киселините, съдържащи се в него. Металите встъпват в реакция с меда и образуват отровни съединения – увеличава се съдържанието на тежки метали и се намаляват полезните вещества в меда. Такъв мед може да предизвика неприятни усещания в стомаха и дори до доведе до отравяне.

Как можем да използваме истинския мед с лечебна цел?

Защо меда се кристализира (захаросва)

Ако центофугирането е станало от стари пчелни пити (рамки), медът кристализира по-бързо, заради наличието на повече зародишни кристали от глюкоза. При по-високо съдържание на фруктоза медът е по-тънколивен и обратното, при повече захароза – той е по-гъст. Кристализирането се ускорява в топло помещение – лепкавостта на меда намалява и бучките кристали се утаяват по-бързо, отколкото на хладно. Склонността на меда да кристализира по-бързо зависи от съотношението глюкоза/фруктоза и глюкоза/вода. По-бързо кристализиране се получава и ако съдържанието на глюкоза и захароза в меда е по-високо. Кристализираният мед може да бъде едрозърнест (с диаметър на кристалите над 0,5 мм), дребнозърнест (под 0,5 мм) или „мазен“ (когато кристалите не могат да се различат с невъоръжено око). Ако желаете медът да кристализира по-бързо или ви трябва такъв за дадена рецепта, добавете към него разтрит кристализирал мед и разбъркайте – само след няколко дни и другият мед ще кристализира.

Ако пък предпочитате течен мед, можете да затоплите внимателно кристализиралия мед на водна баня, но така, че през цялата процедура температурата да не превишава 40 градуса. Превишаването на тази температура води до разрушаване на биологично активните вещества в меда, а с това лечебният ефект изчезва. Втечняването при тези условия за 1 кг. продължава около 12 часа. При всяко загряване в меда се увеличава съдържанието на ХМФ (хидрокси-метил-фурфурол – токсично вещество), който е канцерогенен.

Начало

Обратно към сайта

към истинскимед.com

Пчелин Стоянови